Карл Маркс¹

Философът произвежда идеи, поетът – стихове, пасторът – проповеди, професорът – ръководства и т. н. Престъпникът произвежда престъпления. Ако се вгледаме по-отблизо във връзката, която съществува между този последен отрасъл на производство и обществото като цяло, ще се освободим от много предразсъдъци. Престъпникът произвежда не само престъпления, но и наказателно право, а затова и професорите, които четат курс по наказателно право, и заедно с това и неизбежното ръководство, във формата на което същият професор изхвърля своите лекции като „стока“ на всеобщия стоков пазар. С това се постигало увеличаване на националното богатство, да не говорим за личната наслада, която ръкописът на такова ръководство – според уверението на компетентния свидетел, господин професор Рошер – доставял на самия автор.

Престъпникът произвежда, по-нататък, цялата полиция и цялото наказателно правосъдие, тайните полицаи, съдиите, палачите, съдебните заседатели и т. н., и всички тия различни професии, всяка от които представлява определена категория на общественото разделение на труда, развиват различните способности на човешкия дух, създават нови потребности и нови начини за тяхното задоволяване. Дори самите изтезания са дали тласък за най-остроумни механически изобретения и са осигурили работа на множество почтени занаятчии, които са се насочили към производството на оръдия за изтезаване.

Престъпникът произвежда впечатление – ту морално-назидателно, ту трагично, според обстоятелствата, и с това оказва определена „услуга“ в смисъл на възбуждане на моралните и естетическите чувства на публиката. Той произвежда не само ръководства по наказателно право, не само наказателни кодекси, а следователно и законодатели в тая област, но и изкуство, художествена литература – романи и дори трагедии; доказателство за това са не само „Вина“ от Мюлнер и „Разбойници“ от Шилер, но дори „Едип“ и „Ричард III“. Престъпникът нарушава еднообразието на буржоазния живот, неговия спокоен всекидневен ход. С това той го предпазва от застой и поражда онова неспокойно напрежение и подвижност, без които би се притъпило дори жилото на конкуренцията. С това той дава тласък на производителните сили. Докато престъпленията освобождават пазара на труда от известна част от излишното население и отслабвайки с това конкуренцията между работниците, до известна степен пречат на падането на работната заплата под определения минимум – борбата срещу престъпленията поглъща друга част от излишното население. Излиза следователно, че престъпникът осъществява едно от естествените „уравновесявания“, които установяват надлежното равнище и откриват поприще за цяла верига „полезни“ професии.

Влиянието на престъпника върху развитието на производителните сили би могло да се проследи до най-малките подробности. Биха ли достигнали катинарите сегашното си съвършенство, ако нямаше крадци? Би ли се усъвършенствало така изработването на банкноти, ако не съществуваха фалшификатори на пари? Би ли проникнал микроскопът в обикновените търговски сфери (виж Бабедж), ако нямаше измама в търговията? Не дължи ли приложната химия своите успехи на фалшификацията на стоките и на стремежа да се открие тази фалшификация в същата степен, в каквато и на усърдието на честните производители? Изобретявайки все нови средства за посегателство върху собствеността, престъплението извиква на живот все нови средства за защита на собствеността и с това стимулира производството в същата степен, в каквато стачките стимулират изнамирането на машини. И – ако изоставим сферата на престъпленията на частните лица – би ли могъл да възникне световният пазар без националните престъпления? Биха ли могли да възникнат без тях и самите нации? И нима дървото на греха не е от времето на Адам същевременно и дърво на познанието?

Още Мандевил в своята „Басня за пчелите“ (1705) доказваше производителността на всички възможни професии и т. н. и у него вече личи общата тенденция на цялото това разсъждение:

„Това, което ние наричаме на този свят зло, както морално, така и физическо, е оня велик принцип, който ни прави социални същества, който е здравата основа, животворящата сила и опората на всички професии и занаяти без изключение; тук трябва да търсим истинския източник на всички изкуства и науки; и в същия момент, в който злото би престанало да съществува, обществото ще трябва да западне, ако не съвсем да се разруши.“

Само че Мандевил беше, разбира се, безкрайно по-смел и по-честен от проникнатите от филистерски дух апологети на буржоазното общество.

Footnotes

1. Маркс К. Апологетична концепция за производителността на всички професии // Теории за принадената стойност (том IV на „Капиталът“). Част I / К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. — София: Издателство на БКП, 1970–1971. — Т. 26, ч. I. — URL: https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/Kapitalat/K4/pril1.html ↩